За селото

Село Брегаре в сегашния си вид е основано малко преди Освобождението през 1878 г. Намира се на 40 км. югоизточно от гр. Оряхово и на 35. км. северозападно от гр. Плевен. Разположено е върху равна лъка край левия (западния) бряг на р. Искър. Землището му се състои от около 21 000 дка ниви, ливади, пасища и лозя и градини. Граничи на изток със с. Ореховица, на юг — със Ставерци, на запад — с Остров и Долни Вадин, и на север — с Крушовене. През късната античност в района на Брегаре има трако-римско селище и през него минава римският път от Улпиа Ескус (Гиген) за Мелта (Ловеч), Сердика (София) и Монтанензиум (Монтана).

В селото и землището му са намерени римски монети, накити и една надгробна плоча (Шкорпил, Х., АЕМ, 1894, 170–224, Дяковиц, В., 1904, Димитров, Д. П., 1942, с. 48). Днешното село Брегаре се простира върху културен пласт на едно голямо средновековно селище и неговият некропол. В края на XIV в. името му е Брегар, но в османски документ от 1454 г. е записано като мезра — т.е. обезлюдено селище, заедно с мезрите Бързаково, Лесковичовча и Рупча (Гандев, Хр., 1971, с. 25–31). В османски регистри от 1617 г. е записано: „Каза Рахово, село Брегава — 20 ханета (домакинства), нови 3“, а в документ от 1632 г.: „Каза Рахово, село Брегар — 33 ханета“ (ТИБИ, т. VII, 1986, с. 265). Вече в 1673 г. селото се увеличава числено и от Брегаре е мобилизиран като гребец за турския дунавски флот Петко, син на Илия (РСт., 1, 377).

Вероятно кърджалийски банди в края на XVIII в. опустошават селото и жителите го напускат. Дълго време мястото е празно и се нарича „соват Брегаре“. След 1860 г. в него вече се заселват български семейства. В часослов от църквата „Св. Архангел Михаил“ на с. Брегаре има следната приписка: „1873 юулия е 29 ден на тази навусница цената 20 гроша и Томо Цалов“. През 1865 г. турската администрация заселва в село Брегаре 250 семейства черкези и 60 семейства татари. Но през есента на 1877 г., вероятно поради настъплението на руските освободителни войски, колонистите напускат селото.

Към 1867 г. петнадесет български семейства от с. Кунино се заселват в с. Долни Вадин, след което се преместват в с. Брегаре. В 1878 г. село Брегаре се узаконява като административна единица с указ. Първият кмет на селската община е Петър Беньовски, родом от с. Кунино. На следващата 1879 г. в Брегаре се открива училище с пръв учител Гешо Дилов, а в 1881 г. учител става Иван Генов — и двамата от с. Кунино, преселници в Брегаре. Иван Генов учителства преди това в селата Кунино, Ставерци и Вадин (Архив. Ив. Н. Илчев). През 1887 г. в с. Брегаре се заселват и оземляват десетина семейства банатски българи – католици (избягали в Австро-Унгария след Чипровското въстание от 1688 г., завърнали се в България след Освобождението). Те образуват отделна махала, образец на подреденост, планировка, чистота и по-висока култура. Баначенете, както ги наричат в селото, построяват и католическа църква. В Брегаре след Освобождението се оземляват и заселват опълченците Б. Събев от III дружина, братята Тодор и Косто Андрови (Андрееви) и децата на големия им брат — опълченеца Петко Андров, загинал в боевете на Шипка. Братя Андрови са родени в с. Краводер (общ. Криводол, обл. Враца), но краводерчени не знаят за тях. Днес в с. Брегаре наричат потомците на братя Андрови „комитете“.*

В началото на 20-те години на ХХ в. в Брегаре се заселват трима белогвардейци – бежанци: отец Владимир Булгаков, Григор Рощенко и Иван Гаевой. И тримата са офицери от руската царска армия, напуснали Руската империя след Октомврийската революция и последвалата я гражданска война. Отец Булгаков, армейски свщеник, офицер с висше богословско образование, става свещеник на селото. Служи в православната църква “Св. Архангел Михаил” от 1921 г. до 1974 г.

Понастоящем в Брегаре живеят малко повече от 500 души**, предимно хора на средна и над средна възраст. Селото е с добра инфраструктура, прави улици и два добре поддържани парка. Паметникът „Очакване“ на площада в центъра на селото е изработен от бял врачански камък и изобразява три изправени женски фигури, символизиращи майка, сестра и съпруга, очакващи син, брат и съпруг да се завърнат от фронта. На паметника има плоча с имената на брегарчените, загинали през Втората световна война. До входа на кметството има паметна плоча, а на около километър от селото по пътя за с. Ставерци има и паметник на убитите през Септемврийското въстание от 1923 г. На 04.11.2017 г. е открит музей на селото, изграден основно от дарения. Той е разположен непосредствено до православната църква „Св. Архангел Михаил“ в т.нар „горен парк“. На югоизточната стена на музея е поставена паметна плоча с имената на убитите по време на Балканските и Първата световна войни 1912-1918 г. Освен двете църкви (православна и католическа), Брегаре има още училище, детска градина, читалище и здравна служба, които, както и църквите, понастоящем не работят.

Интересен празник в Брегаре, който рядко се среща по други места, е т.нар. „пърлене на Баба Марта“. Донесен е от банатските българи, днес се празнува от всички. Според традицията, вечерта на последния ден на месец февруари срещу първи март на мегданите в селото се палят големи огньове. Около огньовете се събират живеещите в махалите, играят се хора, пие се вино, а идващата пролет се посреща с възгласи „Юуу, Бабо Марто!“

*Източник: Богдан Николов, „От Искър до Огоста“, ИК „Алиса“, София, 1996 г.; с редакция и допълнения.

**Източник: Информационна система ИНФОСТАТ на Националния статистически институт,  адрес: https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/external/login.jsf

Advertisements