100 годин’ от построяването на черковата „Св. Архангел Михаил“ в с. Брегаре, 07.11.2015 г.

Добра вечер, пустиняци!
С тоа кратък репорташ сакам да са пофала къв убав празник имА в нащо село на Архангеловден. Празник убав, къде са празнуваше деньъ и сичко, кво а свързано с него, а не беше сал повод за яденье и пиенье. То не че немА, кво да ви прикаам, имА и то баш къ му а редъ, ма беше допълнение към празненството и тава още повече подсили убавото чувство. Много редко ми са случва такова истинско нещо. Убави има много, ма такива истински, къде имаш чувство, че мое да пипнеш въздуха с пръс, са много малко.
Аде да почна, че още одначало много зех да са однасам на една стран.

Църквата в с. Брегаре е строена 1915 г. и са казва „Св. Архангел Михаил“. От окол 2 годин неколко човека от селото, начело с бае Ристо Цолов, са фанаа да ги стегнат. Напраиха убав ремонт на сичко – покриве, стени, вътре измазаа и шпакловаа, некои икони реставрираа, други беа рисувани наново и те така. Дадоа бая пари, тейни, отделно даваа пари и ора от селото, кой колко мое. Общинъта и кя помогна, с нейни пари напраиа външниа ремонт. Иначе ората от село сами са организираа, сами работиа и дириа майсторе за тава, къде не моат да го свръшат. Черковата придоби идялен вид, да ти а кеф да влееш е неги, ели па да ги разглеждаш. Е ги е:

Освен черковата са праи и ремонт на килиата до неа. Таа постройка и аз не знам баш за кво е, на неги пише „Църковен енорийски дом“. ГлАсат ги да бъде музей на селото, апа основен акцент в него да бъде паметтъ на ората от селото, къде са умреле по фронтовете през войните след Освобождението. По неа има още кво да са праи, ма работата си връви. Ша стане, еле ги и неа:

За парка, къде са в него черковата и килиата са грижи кметството и горе-доле са справа.

Празненството по случай 100 годишнината беше насрочено за 07.11.2015 г. Не беше баш на Архангеловден, що той са падаше в недея и неа удобно за ората, па и владиката не можал да доде в недея, а организаторете дръжеа той да води службата. Къто и дае. Събраа са три празника: Архангелова задушница, храмов празник и 100 годишнина. Тука мое да видите отдалече къ ората са събират пред черковата преду да доде владиката:

И къ изглежда черковата изодвътре, докъ ората са запалиле свещи и чакат.

Майстора зографин е едно младо момче, Румен, ша го видите по-надоле, къде даже не сакало много пари за изписването. Казаа ми, че ората от селото са го раниле, каниле са го на госте, иначе а спал в килиата, че а близу до черковата и си а работил. Те къа нарисувал потона.

След малко додоа поповете. Владиката каза, че ша прочетат молитви за сичко – първо за задушница и за упокой душите на починалите, после за храмовиа празник и накраа за 100 годишнината. Изслужиха отчетата литургиата, ниа са помолихме на Господ заедно с тех.

Накраа свещениците благословиа храма и ората от селото, поръси владиката със светена вода, изпеа „Многая лета“. Ако са чудите кво а тава отлево на снимката и отдесно на владиката – тава а една цинкава кофа, в неги а сипано от курбан чорбъта за празника, глъвъта на единиа овен, заклан за празника и една пита хлеб. Те ви ги глъвъта на овеня в по-близък план:

Коги свърши литургиата язе са уяздих на камбанариата и неочаквано видех нещо много интересно – на камбаня са одлети имената на ората, къде са дале парите за него, името на храма и на селото, глейте:

 

Па аку ви а интересно – е и още кадри след литургиата:

Котлето със светена вода, винце и китка, къде владиката благославяше с неги:

Тука има нещо интересно – човека, къде беше дал двата овни за курбана, Васко Попа, а от съседното село Ставерци. Неговиа деда а бил поп в нащо село и а починал в черковата. Вътре в черковата, на северната стенъ има една паметна плоча на тоа човек:

Та азе снима кво снима, умих си очите със светена вода и тръгна къде веселата час. Приближавам са и кво да вида: пепейъ под саджиците още пуши, а казанете с чорбъта вече маанати оттам.

  

В следващиа момент майстора на чорбъта, баче ви Владо Попа (викат му така, що на млади години а давал прекоре на ората, не за нещо друго) афторитетно и с тежес бръка из тех с един душмански чирпак и сипва в кой кво си а донесъл. Тоа къде а довлекъл таа кофа сигур неа ял от една недея:

На следвашата снимка са види къ баче Веско Жабара, къде даде казанете за чорбъта, е дошол с едно скромно паничЕ и баче Влади му сипва чорбъ. Веско му вика „Де бе, сипи ми и вОда!“, па Владо философски одговара „Вода си имаш и у вазе, яж тука кво съм ти сипАл!“

Тава а зографина Румен. Момчето освен че рисува, свири и на гайда. Изкара едно парче и ората му плескаа:

Тава са музикантите. Организаторете са грамотни ора и освен, че немаше забелешка в организациата, беа поканиле и музиканти, къде свират в плевенскиа духов оркестър. За целтъ имаше и каса, в коя секи мое да даде колко обича, да помогне за целата работа. Чух, че бая пари са дале за музиката, ма треба да ви кажа, че тиа ора беа солтъ на празника. Напълниа ни душите.

Тава е бае Ристо, главниа организатор и спонсор на ремонта на черковата и на тава събитие. Едно младо момиче му поднесе цветя и му благодари од името на сички ора, че а напраил таа убава работа. Той благодари за жеста и пожела на ората оттука нататика надобре да връвът нещата и сичко малко по малко да са оправа.

Те тука, коги вече бееме изпиле по две рикии и беаме наченале шишеата с новото вино, са почнаа ората. Човека с белата риза, къде води орото (нема а му пиша името, че не знам дали нема да има нещо нАпреки) е другиа основен деател за ремонта и за мероприатието, заедно с бае Ристо.

И ръченица имаше:

И те така.

За тоо сирома’ лаас неа останало, ели па си неа имал рикиа, затава така са а омрълушил.

 

Снимки от по-късно нема да качвам, че зе да са мръкиня, па моя апарат не мое да праи убави снимки на изкуствено осветление. И фокуса нещо зе да му са губи и викам да не качвам, да са не излагаме.  С лошо фокусирани снимки де, да си не помислите нещо.

Дано са намери поп за нащо село и да потръгнат нещата.
Айде, тава а засега, па ку на неко му а интересно – мое да разправам и допълнително. Отивам да подгреа боба и да нАрежа една салата от праз лук с олио и оцедец такее и да пробвам белиа отел. Бащъ ми вика, че требвало да са пие след Нова година, че да мое да са избистри, ма ша видим.

Брегаре, 08.11.2015 г.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s