Кой какво не разбра?

На четирнаести са фанааме да поринем училището, че беа го напраиле за кашмер изодвътре.

Ониа дена ми са обажда Цурка и ми вика „Абе нашиа, ша чистим училището в събота, събрале сме са неколко мераклии, ти ша додеш ли?“ „Па ша дода, що да не дода“, викам. Завлекооме са на село в петък вечертъ, пииме по ена студена рикиа с градински домате, таа-онаа, и на дзарантъ в събота един по един зееме а са збираме пред училището. Додоа и младеже и дръти ора, бе некъде дваесетина човека. Нема да повервате кво чудо видееме, кога кмета отключи вратата. Да не съм голословен – глейте:

Красотъ, да ѝ са не нагледаш. Почна са ринене. Некои работи, къде не беа (много) съсипани, са отделяя настранъ, сичко друго са нариваше в чувалете.

Тук-тамее по земъта са намираа интересни работи: тава албум с портрете на Володята (оня с бронираниа влак и с крайцера), разни учебници, помагала.

Баче ви Тони, къде го глеате на таа снимкя, толко са запали по тиа карти, че сака да става член на географското дружество. Да ви кажа да са не чудите – тука двамата с него дзепаме находищата на полезни изкопаеми в Съвецкиа съюз. Толко карти префрълииме, че са лова на бас, че е сеги да му са обадите на Тонката, един час мое да ви прикаа за географиа и койо къде са намира и с кво граничи.

Накраа сичката смрад беше порината. Носат са слухове, че след краа на мероприатието, некои от почистващите са са пущале по парапета, да си припомнат младите години, ма като не съм видел, не моо да приказвам. 

По-надоле моете да видите голема час от бойната група, почиваща на сенкя. Главната организаторка на бръкотиите е на вториа ред, четвърта отдесно-налево:

Е го и резултата от чистенето. Кой му са разправа – да брои чувалете.

И те така те. Опепеливееме са грамотно. Викаа ни из село – що са прибивате бе, тука не мое да нема неко далавера, па вазе да ви карат да чистите без пари… Некой нещо не беше разбрал. Че училището а станало за срам на селото и нема значение кво-що.

По-важно е, че младежтъ (разбирайте ората под осемнаес годин), къде участваше в чистенето, беше на брой колко дъртежтъ – има-нема 10 човека. Никой не беше разбрал, че децата ша додат да помагат. Ма тиа додоа и са не обесняваа много-много, ми земаа чувалете и метлите и са фанаа да работат. Имам една молбъ към младежтъ: ора, нема ви на ни една снимка, пратете, мола ви са, да ви покажем и вазе.

Най-важното обаче а друго, и него никой не го е разбрал досеги: покрива а съсипан. На няколко места зеат дупки, нема цигли, има строшени летви и мартаки, коги вали тече вода в несвес. Ку са не опраи тоо покрив, до 1-2 годин таа убава сграда ша са съсипе.

Кой кво не разбра? Тава училище е строено през 1934 г. С пари и труд от ората в селото. За кой не знае – е тука a написано.

От 2008 г. а остаено на сасип. Видехте го на кво е заприличало за 10 годин.

Сега разбрахте ли?

Снимки: Александър Димитров

Заглавна снимка: автора